Разглеждам гардероба. Рокличка ефирна.
А в нея – тъмнооко момиченце немирно...
И после – панталонки, обелено коляно,
в ръцете – пъстро цвете от близката поляна.
Следва – престилка ученическа, якичка бяла.
И строгост в погледа игрив се появява...
Плисирана поличка, нежна блузка, празник –
в строените редици плитка се развява...
Сукманче със шевица, какъв ти делник –
потропва на хорото девойка засияла...
А рокля от коприна неволно се изплъзва.
“Довиждане, училище!” – уверено забързвам.
Мечтан, светът очаква ме, но няма 
кой да разкаже за тръпката голяма...
Класически костюм, развян бретон небрежен
и вече съм жена със поглед нежен...
Халат домашен скоро ми напомня
за дълги часове във кухня знойна...
“Мамо!” – сепва ме глас от съседната стая.
Започва този филм да се повтаря...